Може би не знаете, но тя освен на Великобритания е кралица и на: Австралия, Канада, Нова Зеландия, Антигуа и Барбуда, Бахамските острови, Барбадос, Белиз, Гренада, Папуа–Нова Гвинея, Сейнт Винсент и Гренадини, Федерация Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Соломонови острови, Тувалу и Ямайка.
Скептиците с усмивка ще кажат, че това е формална власт и има по-скоро представителни функции. Та нали Великобритания е конституционна монархия и правомощията на монарха са ограничени…Но това твърдение ще ви се стори като виц, след като прочетете докрай този занимателен материал, защото в света може би няма друг човек, в който да е концентрирана толкова мощна власт. Фактите тук са обществено достъпни и всеки може да ги провери.
Кралицата на Великобритания е глава на Англиканската църква и в качеството си на такава може да назначава епископи и архиепископи. Излиза, че освен начело на светската власт, кралицата владее и духовната. Но това не е всичко.
Всъщност Елизабет II контролира всички разклонения на властта – законодателна, изпълнителна и съдебна.
-Английската кралица има право да обяви война– без законодателни ограничения и без обяснение.
-Английската кралица има право да изпрати в оставка правителството.
-Английската кралица има право да разпусне парламента.
Веднъж в годината тя говори пред парламента и представя своята визия за бъдещето т.е., на практика, формира политиката на държавата.
В пълномощията на Короната са да назначава министри, тайни съветници, членове на изпълнителни органи и други длъжностни лица.
Сякаш в реда на нещата е, че Кралицата е глава и на въоръжените сили (британската армия, кралски флот, кралските военновъздушно сили и разузнаване).
Освен, че може да обяви война, може непосредствено да управлява военните действия и да сключи мир,
Елизабет II контролира и външната политика след като може да обсъжда условията на договорите, да ги ратифицира, да учредява съюзи, да сключва международни съглашения без необходимост от парламентарни решения. Тя акредитира висшите посланици, приема чуждите дипломати.
Като почитан източник на справедливост Кралицата може да назначава съдии по различни дела. Според закона Короната „не може да греши“ и монархът не може да бъде подвеждан под отговорност и да бъде съден за тежки престъпления, така че общо взето, всичко й е позволено.
Но с този почти изчерпателен списък добрите новини за Елизабет не свършват. Изглежда, че вътрешната, почти абсолютна власт, не й е достатъчно.
Общността на нациите известна в миналото като Страните от Британската общност наброява 53 държави които са формално независими, а в 16 от тях Британската кралица официално се счита за глава и бива представлявана от назначен от нея генерал-губернатор.
Сред тези страни, например е и демократична Канада. Кралицата на всеки две години прави приятелско посещение, разбирайте инспекция. Генерал-губернаторът я убеждава в своята лоялност, докладва за текущото състояние на нещата и получава инструкции. Ако не се справя- бързо бива заменен или „обезкрилен“. Не ви се вярва ли? През 80-те Кралицата лишава Маргарет Тачър от секретна информация и самолично взима решение да въведе армията в обхванатите от миньорски вълнения области. Като главнокомандващ само нейно може да е решението за изпращането на войски в Ирак, Афганистан, Сирия както и по време на войната с Аржентина и Югославия.
Чарлз Филип Артър Джордж Маунтбатън-Уиндзор,
А там, където на Кралицата й е скучно, изпраща сина си. Малко известен факт е, че принц Чарлз е почетен председател на така наречения Островен клуб в който членуват 4000 олигарха от Британската общност. Този икономически механизъм има такава мощ, че не случайно е наричан „британски юмрук“.
Темата може безкрайно да бъде допълвана с безброй факти и събития от историята без дори да включваме конспиративните теории. А те, конспирациите, както и връзката между британското семейство и Исус Христос, е тема на друг разговор.