Този път холивудските конструктори са се фокусирали върху трагедията в Чернобил- една от най- големите техногенни катастрофи. Защо ли? Защо точно сега, и наистина ли именно те ще ни разкажат Истината?
Отдавна Холивуд се е превърнал във феномен, който не просто осветлява миналото, но и го интерпретира. Той го създава. Много трудно е да се сетите за някое значимо историческо събитие или факт за който да няма холивудски филм. Не че това е лошо. Но дори самите историци нямат единно, а понякога и близко становище по някои въпроси. Силата на телевизията и киното е в това, че въздействат върху емоционално- чувственото възприятие, като по този начин преодолява критичното мислене на човека. Информацията възприемана едновременно по два канала – визуален и слухов, има изключително силно въздействие. Умело подбраните образи, музика и ефекти са способни да препрограмират зрителя. Този метод отдавна е известен и се ползва с успех, особено в рекламите. Веднъж след като се преодолее индивидуалната защита на индивида, изразяваща се на това ниво като критичност на поднасяната информация, в съзнанието му може да се налива всичко за което е платено.
Да се върнем на Чернобил. Съществуват безброй теории за причините довели до тази трагедия, но накратко може да ги обобщим и сведем до няколко:
-умишлено действие вследствие на диверсия и заговор който има отношение към разпадането на СССР и от там на социалистическия строй,
– локално земетресение,
-конструктивна грешка,
-човешка грешка,
– съчетание на повече от една.
Взривът на 26 април 1985 г. в четвърти блок На АЕЦ убива непосредствено 50 човека, които изпълняват служебните си задължения и се намират в близост до реактора, 31 почиват в следващите 3 месеца, и още 19 до 2004 г. Около 4000 са жертвите, като в това число са и прогнозируемите. Смъртта им е настъпила вследствие на висока доза облъчване. Сред тях са хората участвали в аварийните екипи и ликвидацията на последствията. Въпреки че, според западните експерти количеството е занижено, то все пак едва ли е съпоставимо с трагедията в Хирошима и Нагазаки, където основна част от жертвите са вследствие на взривната и топлинната вълна, а радиацията е вторична. В Чернобил ефекта е по- скоро като на мръсна бомба, облъчването с висока доза е основния поразяващ фактор.
Налага се спешна евакуация на 115 хиляди човека от 30 км. зона на централата, а общо 600 000 са участниците в операцията по ликвидирането на последствията.
Това са факти.
А как този британо- американски сериал успя за кратко време да покори милиони зрители, журналисти и критици? Как всички изведнъж започнаха бурно да спорят и да изучават реалните свидетелства за тази човешка трагедия случила се преди повече от 30 години?
Авторите не залагат на класическия холивудски блокбастър- катастрофа. Няма да видите компютърни ефекти и супер герои- идеята е за максимален реализъм. Снимките се правят не сред декори, а в истински панелки и руини в Украйна и в Игналинската АЕЦ в Литва. Наложило се през интернет да се поръчват мебели, дрехи и артефакти характерни за онова време и място. Дори разговорите между диспечерите след аварията са автентични. А това, че вертолетът не рухва в първите часове, а почти половин година след взрива не е от значение.
Създателите на сериала залагат на истинските персонажи, на реални хора с реална съдба, които вече не са между живите. Например академик Валери Легасов, който се самоубива на 27 април 1988г, ден преди да бъде изслушан пред комисията по разследване на причините за катастрофата. На масата в кабинета му е открит служебен пистолет, но той е предпочел да е се обеси като използва характерно за алпинисти въже и професионален възел. Преди смъртта си на диктофон записва свои мисли за малко известни факти, които по- късно са използвани при снимането на документален филм на Би Би Си, както и за този сериал. За повече реализъм на картината се прибягва и до силни събирателни образи, като този на доктор Уляна Юриевна Хомюк. Акцентира се на невероятното мъжество и проявен героизъм от обикновените хора. Не минава и без намек за традиционния руски алкохолизъм, при положение, че страната по онова време е на сух режим. Описваната действителност е мрачна, потискаща, граничи с филм на ужасите.
Сериалът се появява във време на постсъветски романтизъм, възраждане на забравени ценности и достижения характерни за онази историческа епоха. Дори конфликтът Украйна и Крим има съвсем друг прочит през тази призма. Да не говорим, че така наречените санкции, с повод и без повод, водят до усилване и мобилизиране на руския дух, за консолидиране на националното самосъзнание.
Замисълът да се появи такъв сериал точно сега, както и изведнъж той да оглави всички класации едва ли се дължи само на желанието на авторите да разкажат една позабравена и трагична история. По скоро това е само един елемент от информационната война, която не признава граници и морални норми, а човешките ценности, като и самата демокрация са само инструмент.
Холивуд отдавна се е превърнал в оръжие за масово поразяване.