Ако гласът ти беше цвят – какъв щеше да е и защо?
Тъмночервеният цвят, като символ на огън и страст. Същият цвят, който от векове присъства в българските шевици като знак за живот и защита.
Коя българска традиция би „превела“ на езика на бъдещето?
Бих превела обичая на седенките – онова събиране на хора, гласове и истории, което днес може да живее в нови форми и нови ритми.
Кой момент на сцената ти е доказал, че музиката е по-силна от думите?
Когато пях пред публика, която не разбира български, а въпреки това плачеше. Тогава разбрах, че гласът и музиката говорят на език, който е по-силен от думите.
Има ли песен, в която си оставила нещо много лично – дори да не личи на публиката?
Да. Във песента „Вено Невено“ оставих нещо съвсем истинско – част от история, която наистина се случи в моя живот, макар публиката да не подозира.
Коя истина за теб още не си позволила да изпееш?
Има една истина, която пазя като демо, което никога не съм пускала. Когато ѝ дойде времето да излезе на бял свят, вярвам, че ще докосне публиката дълбоко.