Казват, че коренът на думата „амарант” е Мара- славянската богиня на смъртта, дъщеря на Лада, богинята на любовта и брака, човешката майка. Представката «А» се възприема като отрицание, така че „амарант” буквално означава отрицание на смъртта или даряващ безсмъртие. Целебните му качества са известни от древността. Не само славяните , но и арийците са го използвали като средство против стареене, захранване на новородени, а древните воини- като източник на сила и здраве при дългите походи и битки. За етруските и древните гърци растението е било символ на безсмъртие, познато и на маите, инките и ацтеките. Наричали са го по различен начин: ки-ак, бледо, хуатли. Индийското му име е рамадана- „дар от Бога”. По достигналите до нас сведения от времето на последната империя на ацтеките, управлявана от Монтесума, се разбира, че той е получавал данък в размер на 9 000 тона амарант. Въпреки това, някои свещени индиански ритуали с фигури на хора, направени от амарантово брашно, мед и човешка жертвена кръв, стават причина на забраната за отглеждането на „мистичното зърно на ацтеките”. Забраната дошла от испанските конквистадори и била подкрепена от Католическата църква. „Растението на дявола“, както испанците го наричали, в продължение на няколко века, е било унищожавано навсякъде и само индианци, живеещи в отдалечените планински райони на Централна Америка са продължили да го отглеждат. Това е и причината, поради която амарантът почти изчезва от Централна Америка. В Русия по времето на Петър I, също било забранено отглеждането му, но и до днес се носят легендите, че тези които го ползват се радват на изключително дълголетие.
В онези години, когато растението било анатемосвано, кралицата на Швеция, Кристина Августа, основава ордена на кавалерите Amaranth , просъществувал три години, до въвежданетото на християнството в страната. Символ на Ордена станал венец от амарант и две сплетени и обърнати букви „A“. Членове на Ордена обядвали заедно всяка неделя с кралицата, вкусвайки различни блюда, приготвени с амарант. Своето преоткриване през XX век този ценен природен дар дължи на учените от САЩ, които започват сериозно да го изследват. В резултат на това в момента стотици изследователски институции по целия свят са ангажирани с възраждането на тази древна култура.
Самото растение е многодишно тревисто, стъблото на което може да достигне до 2 м височина. Ако расте единично може да заема площ около 2кв. м. Развива се за около три месеца и половина. Освен, че е чудесен хранителен продукт, той е и билка. Листата, покълналите семена и маслото от семената му имат противоракови и други чудодейни свойства, избавящи от най-сериозните здравни проблеми.
Според латинската и гръцката митология амарантът помага не само срещу физически рани и болка, но също така и срещу душевни терзания и всякакви други човешки мъки. Той никога не увяхва, защото е магическо растение, но само човек с много чиста душа и сърце може да намери амарант, защото той е свещен.
За разлика от добре познатите зърнени култури (като пшеницата например) семената на амаранта не съдържат глутен и това ги прави подходящи за хора, страдащи от глутенова алергия. Семената се явяват и изключителен източник на чудотворно по своите свойства масло, по-ценно от това на облепихата. Амарантът е уникален най-вече поради високото съдържание на сквален в неговото масло. Това вещество е най-мощният антиоксидант от всички известни до този момент.
Всичко изброено до тук прави това растение незаменимо в различните сфери на човешкия живот. Странно как през всичките тези години е било не само пренебрегвано, но и демонизирано?